1.12.2015 г., 7:49 ч.

Нали? 

  Поезия
793 3 11
 
Когато съм обидена, мълча

и пращам всички лоши думи в бездна.

Побирам болката в една сълза

и се усмихвам... за да не изчезна.

Какво ми струва само аз си зная,

обидите да мога да преглъщам,

да имам сили толкоз, че до края

и аз с чернилка да не им... отвръщам.

Сълзата ми превръща се във стих

и пускам го по вятъра... Далече...

Остават по душата ми следи,

които най-болезнени са вечер.

Но се усмихвам. За да не изчезна...

Защото нямам право да съм слаба.

Изпращам всички лоши думи в бездна.

 

Нали доброто, ужким, побеждава? 

 

 

Павлина Соколова 

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??