13 июн. 2010 г., 21:26

Нали

1.3K 0 19

"няма го невъзможното в живота"-

нали това е мотото на "широките гащи"

вярваш че можеш всичко безнаказано

и че ти държиш небето да не падне в сажди

стига бе

някоя дяволия пак сигнализира в ума

когато палиш цигарата в устата на друг

иска ти се всъщност да е фитил... бум

нали ще му мине - нищо и никакъв труп

 

то защото приятелството стана друго

завърта се в главата пъклен план

как да напиеш приятел с вино

да резнеш джобовете му и после... срам

ама за този който те е порастил

а как ти се побира: "тези пак нямат бира"

е да ти имаш защото си крал

 

а не те ли давят нощем угризения

или пак намираш си отдушник -

един-два стола и в без това разклатена стена

да по-безболезнено е

за другите нека е с глава...

нали

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря
  • Супер е!
  • Благодаря, Петя!
  • Благодаря, че наминахте роза и лео. Лео, не бе... Един такъв типаж е приятел на мой приятел. И дето казва Борко... Такава заря искам да видя от главата му, че... Не обичам да мразя, но понякога е наложително и строго предпочитано! Хубав ден!
  • Типична варнека!Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...