Нали такава, твоя, ме обикна!
Боде ли те...отляво...във гърдите?
Нали такава, твоя, ме направи!
Да бъда бурена обвил скалите
със корени от гнойни рани.
Да, дива съм...и мокра, и студена!
Нали такава, твоя, ме поиска!
Бодлите ли, не, те не са смирени,
даже и кръвта да се разплиска.
Да, рошава съм, чума във душата.
Нали такава, твоя, ме обикна!
Оскуба ме... какво, че съм перната.
Сега съм гола, няма как да литна.
Боли ли те, боли ли те, не питам!
Нали такива, свои, се обичахме!
Назад от теб, далеч, назад се скитам,
но някак просто си приличаме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
