Налудничево Синьо

16 мая 2006 г., 22:23

Поэзия

700 0 3

Слънцето удавя се в небето,
облаците смеят се без глас,
има място в правата, където
хоризонтът пламва в страст.

Налудничево синьо кара ме да плача,
танцуваща на гроба на деня,
зовяща се Богинята на здрача,
кланям се на себе си сама.

Светулки, спете, лъжете цветята
с илюзия за паднали звезди,
загубени тук долу на Земята -
надежди с празни светлини.

Трепти нощта във вихър полудяващ,
крещя, но чувам само тишина,
последен стон изпепеляващ
и душата на тъмата изгоря.