Налудничево Синьо
Слънцето удавя се в небето,
облаците смеят се без глас,
има място в правата, където
хоризонтът пламва в страст.
Налудничево синьо кара ме да плача,
танцуваща на гроба на деня,
зовяща се Богинята на здрача,
кланям се на себе си сама.
Светулки, спете, лъжете цветята
с илюзия за паднали звезди,
загубени тук долу на Земята -
надежди с празни светлини.
Трепти нощта във вихър полудяващ,
крещя, но чувам само тишина,
последен стон изпепеляващ
и душата на тъмата изгоря.
© Роксана Медичи All rights reserved.
