17 апр. 2013 г., 15:13  

Намери ме

1.4K 0 5

Намери ме, Любов! Аз съм тук, още дишам...
с малка ранима душа.
Намери, съживи, разтърси ме,
нищо, че пак ще сгреша.

Дишам физически, духом съм някъде,
виртуално обхождам света.
Чакам тебе, Любов! Чакам, сякаш си
моята доза жива вода.

Ще дочакам, Любов. Ще ме срещнеш ти
в някой мъничък, светъл миг.
Ще намигнеш, ще кимнеш, ще трепна,
ще позная това, че си ти.

Имам нужда от тебе, Любов! Да те срещна,
безпричинно щастлива да съм,
да те видя, прегърна, усетя,
да не си само блян, само сън.

 

15.04.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...