13 мая 2011 г., 19:49  

Намерих те

1.2K 0 4

   http://vbox7.com/play:5323da5e#_=_

 

Невъзможна нощ! Небе от айсберг.

Сред хиляди звезди от анасон

една луна, мистична като тайнство,

бе станала по-сива от сребро.

 

А в мене също беше тъй студено,

по-мрачно бе от всичко на света,

разхождах се и все небето гледах,

за да те видя в  някоя звезда.

 

Не те познах!  А вече съм те виждал,

намерил твоя снимка , под дъжда

от този миг във джоба си я стискам,

и търся те... в звездите на нощта.

 

И с две ръце към себе си притиснах

снимка с твоя нежен силует,

толкова далеч, а всъщност близко,

те държаха моите ръце.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Митко!
  • Много добро, особено за 18-те ти години!
  • Хареса ми стиха! Хубави метафори, красива природна картина, която е в унисон с чувствата на лир.герой.
    Не открих някаква строга последователност в редуването на хорей с ямб.
    Разнометричността не е от полза.
  • Прекрасен стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...