May 13, 2011, 7:49 PM  

Намерих те

  Poetry » Love
1.2K 0 4

   http://vbox7.com/play:5323da5e#_=_

 

Невъзможна нощ! Небе от айсберг.

Сред хиляди звезди от анасон

една луна, мистична като тайнство,

бе станала по-сива от сребро.

 

А в мене също беше тъй студено,

по-мрачно бе от всичко на света,

разхождах се и все небето гледах,

за да те видя в  някоя звезда.

 

Не те познах!  А вече съм те виждал,

намерил твоя снимка , под дъжда

от този миг във джоба си я стискам,

и търся те... в звездите на нощта.

 

И с две ръце към себе си притиснах

снимка с твоя нежен силует,

толкова далеч, а всъщност близко,

те държаха моите ръце.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Митко!
  • Много добро, особено за 18-те ти години!
  • Хареса ми стиха! Хубави метафори, красива природна картина, която е в унисон с чувствата на лир.герой.
    Не открих някаква строга последователност в редуването на хорей с ямб.
    Разнометричността не е от полза.
  • Прекрасен стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...