May 13, 2011, 7:49 PM  

Намерих те 

  Poetry » Love
956 0 4

   http://vbox7.com/play:5323da5e#_=_

 

Невъзможна нощ! Небе от айсберг.

Сред хиляди звезди от анасон

една луна, мистична като тайнство,

бе станала по-сива от сребро.

 

А в мене също беше тъй студено,

по-мрачно бе от всичко на света,

разхождах се и все небето гледах,

за да те видя в  някоя звезда.

 

Не те познах!  А вече съм те виждал,

намерил твоя снимка , под дъжда

от този миг във джоба си я стискам,

и търся те... в звездите на нощта.

 

И с две ръце към себе си притиснах

снимка с твоя нежен силует,

толкова далеч, а всъщност близко,

те държаха моите ръце.

 

 

 

 

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво, Митко!
  • Много добро, особено за 18-те ти години!
  • Хареса ми стиха! Хубави метафори, красива природна картина, която е в унисон с чувствата на лир.герой.
    Не открих някаква строга последователност в редуването на хорей с ямб.
    Разнометричността не е от полза.
  • Прекрасен стих!
Random works
: ??:??