http://vbox7.com/play:5323da5e#_=_
Невъзможна нощ! Небе от айсберг.
Сред хиляди звезди от анасон
една луна, мистична като тайнство,
бе станала по-сива от сребро.
А в мене също беше тъй студено,
по-мрачно бе от всичко на света,
разхождах се и все небето гледах,
за да те видя в някоя звезда.
Не те познах! А вече съм те виждал,
намерил твоя снимка , под дъжда
от този миг във джоба си я стискам,
и търся те... в звездите на нощта.
И с две ръце към себе си притиснах
снимка с твоя нежен силует,
толкова далеч, а всъщност близко,
те държаха моите ръце.
© Димитър Димчев Всички права запазени