6 июн. 2016 г., 09:12

Помни

449 1 1


Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.
Вярвай, моля те, в надеждата ми пръстенче.
В различни облаци расте едно присъствие,
надеждата ми в тебе се разпуква...


Вярвай, моля те, във всеки минал миг
и всяко бъдеще, зашито от тревожни сънища.
Тя, бурята е само тик, и да не вярваш в мен.
Във лодката ти влизам...

 

Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.

Аз съм само вик по пътя на мечтите си.

На облак посадих сълза... и сънища,

надеждата ми в тебе се разбужда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не зная как се е случило, че съм пропуснал това много хубаво стихотворение. Толкова нежност и неподправеност блика от него. Сякаш е вечнозелено клонче! Поздрави, Йоана!
    Винаги пишеш вълнуващо.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....