6 июн. 2016 г., 09:12

Помни

454 1 1


Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.
Вярвай, моля те, в надеждата ми пръстенче.
В различни облаци расте едно присъствие,
надеждата ми в тебе се разпуква...


Вярвай, моля те, във всеки минал миг
и всяко бъдеще, зашито от тревожни сънища.
Тя, бурята е само тик, и да не вярваш в мен.
Във лодката ти влизам...

 

Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.

Аз съм само вик по пътя на мечтите си.

На облак посадих сълза... и сънища,

надеждата ми в тебе се разбужда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не зная как се е случило, че съм пропуснал това много хубаво стихотворение. Толкова нежност и неподправеност блика от него. Сякаш е вечнозелено клонче! Поздрави, Йоана!
    Винаги пишеш вълнуващо.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...