6 июн. 2016 г., 09:12

Помни

456 1 1


Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.
Вярвай, моля те, в надеждата ми пръстенче.
В различни облаци расте едно присъствие,
надеждата ми в тебе се разпуква...


Вярвай, моля те, във всеки минал миг
и всяко бъдеще, зашито от тревожни сънища.
Тя, бурята е само тик, и да не вярваш в мен.
Във лодката ти влизам...

 

Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.

Аз съм само вик по пътя на мечтите си.

На облак посадих сълза... и сънища,

надеждата ми в тебе се разбужда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не зная как се е случило, че съм пропуснал това много хубаво стихотворение. Толкова нежност и неподправеност блика от него. Сякаш е вечнозелено клонче! Поздрави, Йоана!
    Винаги пишеш вълнуващо.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...