6 июн. 2016 г., 09:12

Помни

448 1 1


Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.
Вярвай, моля те, в надеждата ми пръстенче.
В различни облаци расте едно присъствие,
надеждата ми в тебе се разпуква...


Вярвай, моля те, във всеки минал миг
и всяко бъдеще, зашито от тревожни сънища.
Тя, бурята е само тик, и да не вярваш в мен.
Във лодката ти влизам...

 

Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.

Аз съм само вик по пътя на мечтите си.

На облак посадих сълза... и сънища,

надеждата ми в тебе се разбужда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не зная как се е случило, че съм пропуснал това много хубаво стихотворение. Толкова нежност и неподправеност блика от него. Сякаш е вечнозелено клонче! Поздрави, Йоана!
    Винаги пишеш вълнуващо.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...