6.06.2016 г., 9:12

Помни

445 1 1


Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.
Вярвай, моля те, в надеждата ми пръстенче.
В различни облаци расте едно присъствие,
надеждата ми в тебе се разпуква...


Вярвай, моля те, във всеки минал миг
и всяко бъдеще, зашито от тревожни сънища.
Тя, бурята е само тик, и да не вярваш в мен.
Във лодката ти влизам...

 

Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.

Аз съм само вик по пътя на мечтите си.

На облак посадих сълза... и сънища,

надеждата ми в тебе се разбужда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не зная как се е случило, че съм пропуснал това много хубаво стихотворение. Толкова нежност и неподправеност блика от него. Сякаш е вечнозелено клонче! Поздрави, Йоана!
    Винаги пишеш вълнуващо.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...