17 нояб. 2011 г., 11:06

Наобратно

904 0 0

За мен казват, че върви ми в любовта.

Уви! Светът ми челна стойка е направил -

бялото в него се ядоса, почерня,

а черното от мъка стана бяло.

 

Доплаче ли ми се, сълзите ми не текват -

упорстват! И изведнъж избухвам в смях.

Сърцето все мърмори, недоволства,

макар отдавна да е просто шепа прах.

 

А спомените... миналото ги погълна - 

поех си дъх и отлетяха в необятното.

Вярно, че вече кашата е пълна,

но се държа. Напук живея наобратно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меланхолия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...