За мен казват, че върви ми в любовта.

Уви! Светът ми челна стойка е направил -

бялото в него се ядоса, почерня,

а черното от мъка стана бяло.

Доплаче ли ми се, сълзите ми не текват -

упорстват! И изведнъж избухвам в смях.

Сърцето все мърмори, недоволства,

макар отдавна да е просто шепа прах.

А спомените... миналото ги погълна - 

поех си дъх и отлетяха в необятното.

Вярно, че вече кашата е пълна,

но се държа. Напук живея наобратно.