23 мая 2012 г., 12:44

Наобратно(сти)

724 0 0

Наобратно(сти)

Денят превръща се във нощ,
а реките сменят си посока,
небето срутва се (Сизиф изгуби мощ)
и зацарува някаква Луна жестока.
Гъсениците не стават пеперуди,
дъждът пресъхва, изсъхват и цветята,
у майката детето обич спря да буди
и близост няма между братята.
Сълзите напомнят захарен памук,
а пък кафето люто устните ми пари
и птиците не стигат никога до юг,
ледът дланта ми днес подпали.
А пък пътуващите кораби излитат
и мравките се крият във снега.
Вселената обръща се обратно,
когато съм без тебе аз сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сирарпи Мирзоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...