„Наопаки”
Нормалното приехме го за лудост,
лудостта – за „новото нормално”,
нежността сменихме я със грубост,
пошлото нарекохме гениално…
Изкуството превърна се в изкуствено
(само то да беше всъщност),
душата мъртва е – лежи безчувствена,
ала скрита зад блестяща външност…
Ценностите вече са различни,
ако ценности изобщо има,
и без маски вече сме безлични,
но пък важното е да ни снимат!
„Нищо, карай – времената са такива” –
ще каже някой и ще те подмине,
бързащ и незнаещ накъде отиващ,
газейки с Порше в духовна тиня…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калински Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ