„Наопаки”
102
0
0
Нормалното приехме го за лудост,
лудостта – за „новото нормално”,
нежността сменихме я със грубост,
пошлото нарекохме гениално…
Изкуството превърна се в изкуствено
(само то да беше всъщност),
душата мъртва е – лежи безчувствена,
ала скрита зад блестяща външност…
Ценностите вече са различни,
ако ценности изобщо има,
и без маски вече сме безлични,
но пък важното е да ни снимат!
„Нищо, карай – времената са такива” –
ще каже някой и ще те подмине,
бързащ и незнаещ накъде отиващ,
газейки с Порше в духовна тиня…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калински Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
