„Наопаки”

Нормалното приехме го за лудост,
лудостта – за „новото нормално”,
нежността сменихме я със грубост,
пошлото нарекохме гениално…

Изкуството превърна се в изкуствено
(само то да беше всъщност),
душата мъртва е – лежи безчувствена,
ала скрита зад блестяща външност…

Ценностите вече са различни,
ако ценности изобщо има,
и без маски вече сме безлични,
но пък важното е да ни снимат!

„Нищо, карай – времената са такива” –
ще каже някой и ще те подмине,
бързащ и незнаещ накъде отиващ,
газейки с Порше в духовна тиня…