Написах приказка за теб
Дописвам приказката своя,
отпивам дозата... Мечта,
ах, как се моля, как се моля,
аз, Теб да срещна там, сега!
Рисувам ти дъга със Песен,
дървета с влюбени листа,
а виж - от вятъра донесен
и дъжд запръска... от цветя!
Небето ще е от дар – слово,
Морето - с вкус на шоколад
и ще те чуя сякаш ромон –
поточе в пролетния хлад!
Ще бъде утрин светло-синя,
а твойте устни – цъфнал мак,
с очи, по-черни от маслина,
на ангел бял ще носиш знак!
Когато те докосна сякаш,
духът ми с теб ще се е слял,
Мигът-живот, когото чакаш
и винаги си ти копнял!
Любовен огън с теб аз паля,
но този сън ще свърши... май,
ех, що да сторя, що да сторя,
да няма, Приказката... край!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
