Написах приказка за теб
Дописвам приказката своя,
отпивам дозата... Мечта,
ах, как се моля, как се моля,
аз, Теб да срещна там, сега!
Рисувам ти дъга със Песен,
дървета с влюбени листа,
а виж - от вятъра донесен
и дъжд запръска... от цветя!
Небето ще е от дар – слово,
Морето - с вкус на шоколад
и ще те чуя сякаш ромон –
поточе в пролетния хлад!
Ще бъде утрин светло-синя,
а твойте устни – цъфнал мак,
с очи, по-черни от маслина,
на ангел бял ще носиш знак!
Когато те докосна сякаш,
духът ми с теб ще се е слял,
Мигът-живот, когото чакаш
и винаги си ти копнял!
Любовен огън с теб аз паля,
но този сън ще свърши... май,
ех, що да сторя, що да сторя,
да няма, Приказката... край!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
