26 июн. 2019 г., 09:23

Трамвай "Желание"

732 0 0

Пред мен е Витоша – стройна, красива.

Пътувам  и бегли спомени пролука търсят

и наедно с тях рисувам в облаците на простора.

 

Кога ще видя  как заспиват  птиците,

обгрижени от крехки гранки и присвити

в полуздрачна,  избримчена от клони, тишина?

 

Човек търси  упование  в всемира.

Дар за всеки, високото е скрито в чистота

и тачи  ни с протегната  приятелска ръка.

 

Пленително,  щедро  величие

разлиства за нас  далечни омайни  картини,

частици от магията на планината.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...