26 июн. 2019 г., 09:23

Трамвай "Желание"

730 0 0

Пред мен е Витоша – стройна, красива.

Пътувам  и бегли спомени пролука търсят

и наедно с тях рисувам в облаците на простора.

 

Кога ще видя  как заспиват  птиците,

обгрижени от крехки гранки и присвити

в полуздрачна,  избримчена от клони, тишина?

 

Човек търси  упование  в всемира.

Дар за всеки, високото е скрито в чистота

и тачи  ни с протегната  приятелска ръка.

 

Пленително,  щедро  величие

разлиства за нас  далечни омайни  картини,

частици от магията на планината.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...