26.06.2019 г., 9:23

Трамвай "Желание"

728 0 0

Пред мен е Витоша – стройна, красива.

Пътувам  и бегли спомени пролука търсят

и наедно с тях рисувам в облаците на простора.

 

Кога ще видя  как заспиват  птиците,

обгрижени от крехки гранки и присвити

в полуздрачна,  избримчена от клони, тишина?

 

Човек търси  упование  в всемира.

Дар за всеки, високото е скрито в чистота

и тачи  ни с протегната  приятелска ръка.

 

Пленително,  щедро  величие

разлиства за нас  далечни омайни  картини,

частици от магията на планината.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...