Пред мен е Витоша – стройна, красива.

Пътувам  и бегли спомени пролука търсят

и наедно с тях рисувам в облаците на простора.

Кога ще видя  как заспиват  птиците,

обгрижени от крехки гранки и присвити

в полуздрачна,  избримчена от клони, тишина?

Човек търси  упование  в всемира.

Дар за всеки, високото е скрито в чистота

и тачи  ни с протегната  приятелска ръка.

Пленително,  щедро  величие

разлиства за нас  далечни омайни  картини,

частици от магията на планината.