17 окт. 2009 г., 10:52

Написано на салфетка

971 0 10


(или как се загубихме в едно непознато градче)

Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш.

Забелязал съм туй нещо,
и в живота понякога тъй ще се случи:
има събитие, начинание или среща,
приключваш го, а то не иска да се приключи.

И над мислите си понякога нямаме власт, уви.
Стигаме до нежелателни изводи, криви сметки.
И стихчетата понякога се получават многопластови.
Както има такива салфетки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • така си е...и се е родил хубав стих...
    Райсън...
  • А между пластовете - спомени, към които път назад няма!
    Поздрави, Райсън!
  • Нека са многопластови винаги можеш да откриеш нещо ново или забравено.
    Поздрав, Райсън, за чудесния стих!
  • За съжление, има такива упорити неща, които не магат да бъдат приключени, въпреки желанието ни!Защо ли?
  • Многопластово, щото сега е такъв един влажен сезон, тъй де! Май отвреме навреме циклофренията всички ни перва...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...