17.10.2009 г., 10:52

Написано на салфетка

967 0 10


(или как се загубихме в едно непознато градче)

Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш.

Забелязал съм туй нещо,
и в живота понякога тъй ще се случи:
има събитие, начинание или среща,
приключваш го, а то не иска да се приключи.

И над мислите си понякога нямаме власт, уви.
Стигаме до нежелателни изводи, криви сметки.
И стихчетата понякога се получават многопластови.
Както има такива салфетки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • така си е...и се е родил хубав стих...
    Райсън...
  • А между пластовете - спомени, към които път назад няма!
    Поздрави, Райсън!
  • Нека са многопластови винаги можеш да откриеш нещо ново или забравено.
    Поздрав, Райсън, за чудесния стих!
  • За съжление, има такива упорити неща, които не магат да бъдат приключени, въпреки желанието ни!Защо ли?
  • Многопластово, щото сега е такъв един влажен сезон, тъй де! Май отвреме навреме циклофренията всички ни перва...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...