Напиши ме... с Любов
eddie (Ивайло Яков) & Белоснежkа
Прегърни ме с косите - от злато излети,
влей надежда в сърцето за малко любов!
Покажи се от строфи, Ти – зов на поети,
мечтатели тъжни със бяло перо...
Малко обич, Поете, опива... отравя!
“Нито капка любов, нито зрънчице вяра –
и без думи сърцето ми с трепет повтаря –
подарявам ти себе си – даже без мяра!”
Докосни ме със устни – дива и млада,
влей порив в душата – жадуван и нов!
С лъчите излез от романтична балада,
изпята във огнен изгрев – любов!
Нека муза да бъда – неземна, красива,
преродена от думи, изплакани в стих...
Ще възкръсна във рими – искра светлосиня,
дочула с сърцето копнежа ти тих...
Погледни ме с очите вълшебни на фея,
бял лист ми подай с трептяща ръка,
с пламтящо мастило там ще излеем
неписана притча, за нас – любовта!
Листът бял е душата ми чиста, вземи я!
Нека твоята нежност е тънко перо...
най-прекрасната притча сега сътвори я,
щом сърцата ни бият – бият в едно!
23.01.2007 г.
© Гергана Шутева Все права защищены