7 февр. 2010 г., 17:43

Напомних си

885 0 10

Напомних си, че мога да обичам,

че смисълът вирее в любовта

и всяка неочаквана себичност

донася само студ и самота...

Напомних си, че мога да прощавам

и прошката е сила в този свят,

където всяко чувство се продава

по-евтино от  късче топъл хляб.

Напомних си, че мога да раздавам

съкровища от своята душа

и въпреки това да ми остава,

да съм богата без да ме е страх.

Напомних си и вече се усмихвам.

Изтривам всяка глупава сълза...

Тревогата отново ще утихне

и аз ще тръгна с вдигата глава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...