7.02.2010 г., 17:43

Напомних си

892 0 10

Напомних си, че мога да обичам,

че смисълът вирее в любовта

и всяка неочаквана себичност

донася само студ и самота...

Напомних си, че мога да прощавам

и прошката е сила в този свят,

където всяко чувство се продава

по-евтино от  късче топъл хляб.

Напомних си, че мога да раздавам

съкровища от своята душа

и въпреки това да ми остава,

да съм богата без да ме е страх.

Напомних си и вече се усмихвам.

Изтривам всяка глупава сълза...

Тревогата отново ще утихне

и аз ще тръгна с вдигата глава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...