Празна химикалката напомня ми че теб те няма
раздялата на слънцето намигна при зазоряване
не се боя че теб те няма
Изваяна въздъхна чашата на масата
прости ми
теб те няма а отдавна завивките са топли
Портретът ми разми се рисувал го беше и той
студено докосваше тялото
ръцете трепереха непознатото да преоткрият
Не ме мисли нещастницата аз
окаяно се молех с обич да докосна
не затваряй прозореца нека нахлуе тъмнината ...