Празна химикалката напомня ми че теб те няма
раздялата на слънцето намигна при зазоряване
не се боя че теб те няма
Изваяна въздъхна чашата на масата
прости ми
теб те няма а отдавна завивките са топли
Портретът ми разми се рисувал го беше и той
студено докосваше тялото
ръцете трепереха непознатото да преоткрият
Не ме мисли нещастницата аз
окаяно се молех с обич да докосна
не затваряй прозореца нека нахлуе тъмнината
И скрий ме сега от моят срам
че не обичам а се моля да раня
за да стана единствена и болка и жена
Не ме учи да бъда Господ
на него отдавна му платих
припомни ми че не съм обичана
накарай ме да бъда смъртна
Не ще те търся за да те намеря
ще те убия за да бъдеш мой
© Мила Всички права запазени