Напомняш ми
Напомняш ми на нещо
тъй познато,
което е било
и е живяло в мен.
На люлякова нежност.
Клонка от маслина,
люляна в трелите
на птича песен.
Напомняш ми
на щрихи от съня ми
със синьото
от сбъднатия полет,
със слънчевото жълто
от хербарий,
затворен в спомена
на миг отминал.
И сякаш
съм във друго измерение,
в което съм била
пак тук преди,
едно преливащо
в нюансите вълнение,
в едно трептене
с влюбени звезди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
