Напомняш ми на нещо
тъй познато,
което е било
и е живяло в мен.
На люлякова нежност.
Клонка от маслина,
люляна в трелите
на птича песен.
Напомняш ми
на щрихи от съня ми
със синьото
от сбъднатия полет,
със слънчевото жълто
от хербарий,
затворен в спомена
на миг отминал.
И сякаш
съм във друго измерение,
в което съм била
пак тук преди,
едно преливащо
в нюансите вълнение,
в едно трептене
с влюбени звезди.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
