25. 09. 2007 г.
Напоследък взех да пиша,
да рева и да въздишам.
Слънце грее, вятър пее...
На човек да му призлее.
Оптимизъм, романтизъм...
Както пее Ленън „... -изъм..."
„... свят в кристална пирамида..."
Що не взема да си ида
откъдето съм дошла?
То не бяха стих и два.
За съдбата, за луната...
чак ме заболя ръката!
Ставало е! Бива! Може
разни хора да тревожа,
ама чак пък толкоз много...
Усмирете ме, за Бога!
Искам въздух да подишам,
всичко, за което пиша,
просто да си го открия
и на екс да го изпия.
Да попадна право в рая,
вместо само да мечтая
някой лудост да направи
и без дъх да ме остави.
................................................Напоследък взех да пиша,
да рева и да издишам...
Стига рими. Ша стачкувам!
Вече почвам да рисувам!
:) :) :)
© Цвети Пеева Все права защищены