27 сент. 2007 г., 08:50

Напоследък взех да пиша...

925 0 10
 

25. 09. 2007 г.


Напоследък взех да пиша,

да рева и да въздишам.

Слънце грее, вятър пее...

На човек да му призлее.


Оптимизъм, романтизъм...

Както пее Ленън „... -изъм..."

„... свят в кристална пирамида..."

Що не взема да си ида

откъдето съм дошла?

То не бяха стих и два.

За съдбата, за луната...

чак ме заболя ръката!


Ставало е! Бива! Може

разни хора да тревожа,

ама чак пък толкоз много...

Усмирете ме, за Бога!


Искам въздух да подишам,

всичко, за което пиша,

просто да си го открия

и на екс да го изпия.


Да попадна право в рая,

вместо само да мечтая

някой лудост да направи

и без дъх да ме остави.

................................................

Напоследък взех да пиша,

да рева и да издишам...

Стига рими. Ша стачкувам!

Вече почвам да рисувам!

:)  :)  :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...