Sep 27, 2007, 8:50 AM

Напоследък взех да пиша...

918 0 10
 

25. 09. 2007 г.


Напоследък взех да пиша,

да рева и да въздишам.

Слънце грее, вятър пее...

На човек да му призлее.


Оптимизъм, романтизъм...

Както пее Ленън „... -изъм..."

„... свят в кристална пирамида..."

Що не взема да си ида

откъдето съм дошла?

То не бяха стих и два.

За съдбата, за луната...

чак ме заболя ръката!


Ставало е! Бива! Може

разни хора да тревожа,

ама чак пък толкоз много...

Усмирете ме, за Бога!


Искам въздух да подишам,

всичко, за което пиша,

просто да си го открия

и на екс да го изпия.


Да попадна право в рая,

вместо само да мечтая

някой лудост да направи

и без дъх да ме остави.

................................................

Напоследък взех да пиша,

да рева и да издишам...

Стига рими. Ша стачкувам!

Вече почвам да рисувам!

:)  :)  :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...