27.09.2007 г., 8:50

Напоследък взех да пиша...

923 0 10
 

25. 09. 2007 г.


Напоследък взех да пиша,

да рева и да въздишам.

Слънце грее, вятър пее...

На човек да му призлее.


Оптимизъм, романтизъм...

Както пее Ленън „... -изъм..."

„... свят в кристална пирамида..."

Що не взема да си ида

откъдето съм дошла?

То не бяха стих и два.

За съдбата, за луната...

чак ме заболя ръката!


Ставало е! Бива! Може

разни хора да тревожа,

ама чак пък толкоз много...

Усмирете ме, за Бога!


Искам въздух да подишам,

всичко, за което пиша,

просто да си го открия

и на екс да го изпия.


Да попадна право в рая,

вместо само да мечтая

някой лудост да направи

и без дъх да ме остави.

................................................

Напоследък взех да пиша,

да рева и да издишам...

Стига рими. Ша стачкувам!

Вече почвам да рисувам!

:)  :)  :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...