27.09.2007 г., 8:50

Напоследък взех да пиша...

920 0 10
 

25. 09. 2007 г.


Напоследък взех да пиша,

да рева и да въздишам.

Слънце грее, вятър пее...

На човек да му призлее.


Оптимизъм, романтизъм...

Както пее Ленън „... -изъм..."

„... свят в кристална пирамида..."

Що не взема да си ида

откъдето съм дошла?

То не бяха стих и два.

За съдбата, за луната...

чак ме заболя ръката!


Ставало е! Бива! Може

разни хора да тревожа,

ама чак пък толкоз много...

Усмирете ме, за Бога!


Искам въздух да подишам,

всичко, за което пиша,

просто да си го открия

и на екс да го изпия.


Да попадна право в рая,

вместо само да мечтая

някой лудост да направи

и без дъх да ме остави.

................................................

Напоследък взех да пиша,

да рева и да издишам...

Стига рими. Ша стачкувам!

Вече почвам да рисувам!

:)  :)  :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...