Lunnatasianka (Галина Данкова)
12 155
20 апр. 2015 г., 18:18

Направи го и аз те обичам 

  Поэзия » Любовная
967 0 2

Заплети синева в косата ми,
да, моля те да ме погледнеш.
Със тези кристално-сини очи,
ще я накараш като под ореол да сияе.

Плени зората с обичта си,
тя чрез нея ще остане завинаги.
Какво по-хубаво за любовта ни,
ако остане вечен ден за нас, разбираш ли?!

Сънят ни разделя, макар неумишлено,
а нощта сякаш е черна като вдовица.
Прогонила звездите неканена иде,
може би, за да ни скрие от света, не мисля.

А накрая хвани ръката ми нежно
и ме поведи напред към бъдещето -
наше, общо, като съкровищница за мечтите ни,
които в утрешния ден ще сбъднем, съвсем наистина.

 

19.04.2015 година
Галина Петрова Данкова

© Галина Данкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е нова регистрация на много дългогодишен член на този сайт, нали.
    Радвам се, че пак си тук.
  • написано със сърцето... поздрав и прегръдка
    за теб, Лунна сенчице.. радвам ти се..
Предложения
: ??:??