Направи го и аз те обичам
Заплети синева в косата ми,
да, моля те да ме погледнеш.
Със тези кристално-сини очи,
ще я накараш като под ореол да сияе.
Плени зората с обичта си,
тя чрез нея ще остане завинаги.
Какво по-хубаво за любовта ни,
ако остане вечен ден за нас, разбираш ли?!
Сънят ни разделя, макар неумишлено,
а нощта сякаш е черна като вдовица.
Прогонила звездите неканена иде,
може би, за да ни скрие от света, не мисля.
А накрая хвани ръката ми нежно
и ме поведи напред към бъдещето -
наше, общо, като съкровищница за мечтите ни,
които в утрешния ден ще сбъднем, съвсем наистина.
19.04.2015 година
Галина Петрова Данкова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Данкова Всички права запазени
