29 авг. 2006 г., 09:03

Напред

Поэзия

1K 0 3

Вървя напред, нищо че ме боли,
капка въздух не остана в моите гърди,
но няма да спра, защото съзнавам -
по-добре е без мен, което оставям...

Не трябва назад да поглеждам,
пътят далеч ме отвежда,
знам, че няма друго решение
и ти ще повярваш, имай търпение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Assasiyah (Александра)

Благодаря ви за коментарите Наистина написах го направо тук, без да го изпипвам и не е достатъчно добро, но просто имах нужда. Ще го оставя така, знам че е моят стих с корекции, но нека не го променям, нищо че не звучи достатъчно мелодично и гладко.

2006-09-04T20:13:10+03:00
$BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)$

BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)

Магдалена - "и пътят ми делечен -далече ме отвежда."...не ми харесва но другите предложения са добри...но все пак зависи само от Алекс как иска да звучи..На мен и так ами харесва

2006-08-29T15:27:59+03:00
megans (Магдалена Василева)

Предлагам ти леко преработване...

"Вървя напред сега - нищо че боли
не остана глътка въздух в моите гърди.
но няма да се спра ,защото Осъзнавам
далеч ли съм от теб- не ще те наранявам"

Зад себе си аз зная-не трябва да поглеждам
и пътят ми делечен -далече ме отвежда.
И знам, че няма друго спасително решение,
-сърцето да спася от черно разрушение...

Това си е твоя стих с леки корекции..

2006-08-29T10:39:48+03:00