Aug 29, 2006, 9:03 AM

Напред

  Poetry
1K 0 3

Вървя напред, нищо че ме боли,
капка въздух не остана в моите гърди,
но няма да спра, защото съзнавам -
по-добре е без мен, което оставям...

Не трябва назад да поглеждам,
пътят далеч ме отвежда,
знам, че няма друго решение
и ти ще повярваш, имай търпение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за коментарите Наистина написах го направо тук, без да го изпипвам и не е достатъчно добро, но просто имах нужда. Ще го оставя така, знам че е моят стих с корекции, но нека не го променям, нищо че не звучи достатъчно мелодично и гладко.
  • Магдалена - "и пътят ми делечен -далече ме отвежда."...не ми харесва но другите предложения са добри...но все пак зависи само от Алекс как иска да звучи..На мен и так ами харесва
  • Предлагам ти леко преработване...

    "Вървя напред сега - нищо че боли
    не остана глътка въздух в моите гърди.
    но няма да се спра ,защото Осъзнавам
    далеч ли съм от теб- не ще те наранявам"

    Зад себе си аз зная-не трябва да поглеждам
    и пътят ми делечен -далече ме отвежда.
    И знам, че няма друго спасително решение,
    -сърцето да спася от черно разрушение...

    Това си е твоя стих с леки корекции..

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...