Assasiyah (Александра)
42 69
29.08.2006 г., 9:03 ч.

Напред 

  Поезия
696 0 3

Вървя напред, нищо че ме боли,
капка въздух не остана в моите гърди,
но няма да спра, защото съзнавам -
по-добре е без мен, което оставям...

Не трябва назад да поглеждам,
пътят далеч ме отвежда,
знам, че няма друго решение
и ти ще повярваш, имай търпение!

© Александра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за коментарите Наистина написах го направо тук, без да го изпипвам и не е достатъчно добро, но просто имах нужда. Ще го оставя така, знам че е моят стих с корекции, но нека не го променям, нищо че не звучи достатъчно мелодично и гладко.
  • Магдалена - "и пътят ми делечен -далече ме отвежда."...не ми харесва но другите предложения са добри...но все пак зависи само от Алекс как иска да звучи..На мен и так ами харесва
  • Предлагам ти леко преработване...

    "Вървя напред сега - нищо че боли
    не остана глътка въздух в моите гърди.
    но няма да се спра ,защото Осъзнавам
    далеч ли съм от теб- не ще те наранявам"

    Зад себе си аз зная-не трябва да поглеждам
    и пътят ми делечен -далече ме отвежда.
    И знам, че няма друго спасително решение,
    -сърцето да спася от черно разрушение...

    Това си е твоя стих с леки корекции..
Предложения
: ??:??