8 февр. 2008 г., 09:08

Напред!

737 0 1

Обстоятелствата теглят ме надолу,

потъвам в отчаянието на самотата,

надеждата бледнее, нямам воля,

воля да преборя си съдбата.

 

Но трябва! Сили трябва да намеря!

Драконовски сили - да изплувам.

И вярвам, ще успея,

ще намеря смисъл, за да съществувам!

 

За мен сама да го направя аз не мога,

прекалено малко себе си обичам,

но пред свидетеля ми, Бога,

в обичта, във близките се вричам!

 

Тя силата неземна ми дарява,

в успеха на това си начинание да вярвам,

обичта ми винаги ме окрилява,

да плувам аз нагоре трябва!

 

Нагоре и напред - стремежът мой!

Труден път избрах си, труден,

ала не ще да се предам без бой,

не ще последната надежда да изгубя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...