Напред към детството (Синева в мъглата)

Дъжд вали, душите и сърцата мие
и тъжно - май че вече сме на вие!

Твоят светъл ден рожден 
с трепетен миг отекна в мен
Мислех със едно благодаря
чудна книга да ти подаря...

Но ти си фея - горда, недостъпна!
Видях те с ореол и още тръпна!

В синева и с оковани нежни китки...
Дали естетика е или мисли плитки?
Правиш винаги каквото си решиш
и никога, ама никога ли не грешиш?