Напролет
По дъното пълзят умислени лица
и крият страх в дълбоките си бръчки,
усмивките кървят с чужди имена
и думите се разпиляват като съчки.
Между пробитите чадъри и калта
се мяркат прегърбените силуети,
натъпкали чувала на скръбта
с фалшивите разтурени дуети.
Един на друг си пречат хората,
напролет отесняват някак клетките
и сменя се на някои породата,
неизменни обаче си стоят решетките.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
