Напролет

Poetry

770 0 9

По дъното пълзят умислени лица

и крият страх в дълбоките си бръчки,

усмивките кървят с чужди имена

и думите се разпиляват като съчки.

Между пробитите чадъри и калта

се мяркат прегърбените силуети,

натъпкали чувала на скръбта

с фалшивите разтурени дуети.

Един на друг си пречат хората,

напролет отесняват някак клетките

и сменя се на някои породата,

неизменни обаче си стоят решетките.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Йеее, аплодисментите са за теб, Миме!!!

2008-04-17T10:54:56+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

"Един на друг си пречат хората,
напролет отесняват някак клетките
и сменя се на някои породата,
неизменни обаче си стоят решетките."...

искам разяснение -за клетка като биологична градивна единица и после -решетка -като структурно изграждане на вещества ... и така и така запазва смисъл и се чете ...(интересно ) ... та аз си го прочетох ... като "пролетна мутация" но временна ... а кристалната решетка пак си остава същата ... абе като това с вълка и козината му ... Готино!

2008-04-17T10:39:22+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

натъпкали чувала на скръбта

с фалшивите разтурени дуети.

Страхотно прозвуча!
Втория ти куплет ми се стори най-силен!

2008-04-15T22:51:26+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Нема се косиш, Мър! Приготвил съм ножовките, имам и оксижен!
Поздрави!

2008-04-15T22:46:07+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Добреееее!
Кеф!
Поздрав!

2008-04-15T21:38:18+03:00