without_a_definition (Мария Василева)
259 258
15.04.2008 г., 18:57 ч.

Напролет 

  Поезия
617 0 9

По дъното пълзят умислени лица

и крият страх в дълбоките си бръчки,

усмивките кървят с чужди имена

и думите се разпиляват като съчки.

 

Между пробитите чадъри и калта

се мяркат прегърбените силуети,

натъпкали чувала на скръбта

с фалшивите разтурени дуети.

 

Един на друг си пречат хората,

напролет отесняват някак клетките

и сменя се на някои породата,

неизменни обаче си стоят решетките.

© Мария Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Йеее, аплодисментите са за теб, Миме!!!
  • "Един на друг си пречат хората,
    напролет отесняват някак клетките
    и сменя се на някои породата,
    неизменни обаче си стоят решетките."...

    искам разяснение -за клетка като биологична градивна единица и после -решетка -като структурно изграждане на вещества ... и така и така запазва смисъл и се чете ...(интересно ) ... та аз си го прочетох ... като "пролетна мутация" но временна ... а кристалната решетка пак си остава същата ... абе като това с вълка и козината му ... Готино!
  • натъпкали чувала на скръбта

    с фалшивите разтурени дуети.

    Страхотно прозвуча!
    Втория ти куплет ми се стори най-силен!


  • Нема се косиш, Мър! Приготвил съм ножовките, имам и оксижен!
    Поздрави!
  • Добреееее!
    Кеф!
    Поздрав!
  • Поздрави!!!
  • Колко си права само...до болка си права...
    Много хубаво! Много! с обич, мила Мария.
  • О,да!!!
  • Поздравления!!!
Предложения
: ??:??