Напряко през улицата
Сърцето ми
подскача
като топка
върху релсите,
на ластик от
опънати кошмари.
Не чувам с гуми как свистят.
Сърдитите колесници
прискърцват.
Аз не виждам
светофарите.
Вървя в тунел.
Във тъмнина.
Като самоубиец.
Тъпани
бумтят около кладата
в главата ми.
Изгубих те!
А беше мой!
Подскачат до неистовост
разискрените мисли
срещу вятъра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
