Сърцето ми
подскача
като топка
върху релсите,
на ластик от
опънати кошмари.
Не чувам с гуми как свистят.
Сърдитите колесници
прискърцват.
Аз не виждам
светофарите.
Вървя в тунел.
Във тъмнина.
Като самоубиец.
Тъпани
бумтят около кладата
в главата ми.
Изгубих те!
А беше мой!
Подскачат до неистовост
разискрените мисли
срещу вятъра.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
