Напук
НАПУК
В дома ти да влизам - имам забрана.
Той сега отваря вратите за друг.
В него мойта сянка - скрит спомен остана.
Само Бог знае, че съм таен съпруг.
Вън се е плиснало лято горещо,
а сърцето защо се пука от студ?
За теб всеки ден напомня по нещо.
И този спомен прави ме луд...
И тръгнахме по пътека безкрайна,
като деца се държахме един за друг.
И всеки ъгъл пази нашата тайна.
Защо любовта ни остана до тук?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
