НАПУК
В дома ти да влизам - имам забрана.
Той сега отваря вратите за друг.
В него мойта сянка - скрит спомен остана.
Само Бог знае, че съм таен съпруг.
Вън се е плиснало лято горещо,
а сърцето защо се пука от студ?
За теб всеки ден напомня по нещо.
И този спомен прави ме луд...
И тръгнахме по пътека безкрайна,
като деца се държахме един за друг.
И всеки ъгъл пази нашата тайна.
Защо любовта ни остана до тук?
© Мимо Николов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
