Напук
Не ти ли писна да мълчиш?
Жалко е и се излагаш.
Що за мъжко поведение?
Да се криеш и да бягаш?!?
Колко още ще ме мъчиш?
И това ли е целта?
Страх те е, че ще се влюбиш.
Мисля, всъщност, е това.
Мислите ти са при мен.
И това те подлудява.
Игнорираш ме напук.
Ала... споменът остава.
Искаш да ме заличиш
от сърцето и ума си.
Искаш да ме нараниш.
Да престана да те търся.
Няма смисъл да мълчиш!
Няма смисъл да се криеш!
Престани да ме отбягваш!
Няма как да ме изтриеш!
Ще съм винаги във теб.
Колкото и да ме гониш.
Някой ден ще разбереш.
И за прошка ще ме молиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мануела Бъчварова Все права защищены