4.03.2010 г., 21:09

Напук

615 0 0

Не ти ли писна да мълчиш?

Жалко е и се излагаш.

Що за мъжко поведение?

Да се криеш и да бягаш?!?

 

Колко още ще ме мъчиш?

И това ли е целта?

Страх те е, че ще се влюбиш.

Мисля, всъщност, е това.

 

Мислите ти са при мен.

И това те подлудява.

Игнорираш ме напук.

Ала... споменът остава.

 

Искаш да ме заличиш

от сърцето и ума си.

Искаш да ме нараниш.

Да престана да те търся.

 

Няма смисъл да мълчиш!

Няма смисъл да се криеш!

Престани да ме отбягваш!

Няма как да ме изтриеш!

 

Ще съм винаги във теб.

Колкото и да ме гониш.

Някой ден ще разбереш.

И за прошка ще ме молиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...