Напук

Повече приятели, повече смях,

а телефонът тихо мълчи.

Да те потърся не посмях -

нали това са мойте мечти.

Виждам следите ти,

да ги оставиш не те спрях.

А аз да ги следвам ли -

още чувам твоя смях.

И изгубват се в тъмното,

в тишината на нощния град.

Стъпки безименни на непознат -

търсят окото на нашия страх.

Чашата с вино недопита стои,

цигара самотна в пепелника дими.

И стяга се примката -

души и души...

Спрете, не бързайте - още съм тук

утре ме чака нов ден.

Оставете тревогите и напук

чаши налейте и пийте със мен.